Един от най-известните нацистки военнопрестъпници е Рудолф Хьос, известен като командир на концентрационния лагер Аушвиц.
Той е роден на 25 ноември 1900 г. в Баден-Баден, Германия, в католическо семейство.
Баща му бил бивш войник и строг вярващ, който искал синът му да стане свещеник. Рудолф обаче се отказва от вярата си в ранна възраст и по-късно става атеист. Житейският му път го отвежда далеч от първоначалния план, към тъмните дълбини на нацистката идеология и престъпленията срещу човечеството.
Ранен живот и възход в нацистката йерархия
Хес израства в строга семейна среда и на 14-годишна възраст, по време на Първата световна война, се присъединява към германската армия. Той участва на Източния фронт, включително в битки в Турция и Палестина, където на 17-годишна възраст става най-младият подофицер в германската армия, награден с Железен кръст първа и втора степен. След войната той се присъединява към екстремистки десни групировки, а през 1922 г. става член на Нацистката партия. През 1934 г. той се присъединява към СС по настояване на Хайнрих Химлер, когото уважава изключително много, често го смятайки за по-важен от самия Хитлер.
Кариерата на Хос в СС напредна бързо. Той започва в лагера Дахау като блокфюрер (командир на блок), а по-късно работи в Заксенхаузен. През 1940 г. е назначен за командир на новосъздадения концентрационен лагер Аушвиц в Полша, където прекарва три години и половина в разработване и усъвършенстване на методи за масово убийство. Под негово ръководство Аушвиц се превръща в най-голямата „фабрика за смърт“ на нацисткия режим, където е въведено използването на газ Циклон Б за масови екзекуции. Смята се, че по време на неговия мандат в лагера са били убити между 1,1 и 2,5 милиона души, предимно евреи, но също роми, поляци и други.
Рудолф Хьос беше педантичен и методичен в работата си, често описван като студен и безчувствен. Мемоарите му, написани в затвора, разкриват, че е смятал действията си за правилни, защото е следвал заповедите на началниците си, особено на Хитлер, който през 1941 г. лично му е наредил да осъществи „окончателното решение“ за евреите в Аушвиц. Хес дори живеел със семейството си – съпругата си Хедвиг и петте си деца – във вила до лагера, където водили привидно нормален живот, отделени от висока стена от ужасите, разиграващи се на няколко метра разстояние.
Бягство и укриване след войната
След падането на Третия райх през май 1945 г., Химлер съветва Хес да се укрие, за да избегне съюзническото правосъдие. Рудолф Хьос приема фалшивото име „Франц Ланг“, преоблича се като моряк в германската Кригсмарине и започва работа като фермер във ферма в Готрупел, близо до Фленсбург в Северна Германия, недалеч от датската граница. Той прекара почти година там, живеейки скромно и избягвайки вниманието. Съпругата му Хедвиг и децата му също се криеха и тя упорито отказваше да разкрие местонахождението си по време на разследването на съюзниците.
Арестът на Рудолф Хьос
Арестът на Хос на 11 март 1946 г. е резултат от упоритостта на британската армия и един човек – Ханс Александър, немски евреин, който е избягал в Лондон преди войната и се е присъединил към британските сили като ловец на нацисти . Александър, чието семейство загина в Холокоста, беше обсебен от търсенето на военнопрестъпници, а Хос беше начело в списъка му заради ключовата му роля в Аушвиц. Екипът на Александър открива Хедвиг Хьос и децата ѝ за първи път през март 1946 г. Подложена на интензивен разпит, Хедвиг дълго време мълчи, но накрая, под натиск и заплахата, че синът ѝ ще бъде изпратен в Съветския съюз, тя разкрива, че Хос се крие под името Франц Ланг във ферма близо до Фленсбург . На 11 март 1946 г. Александър организира нападение във фермата.
Британски войници нахлули в хамбара, където Хьос спеше, облечен по пижама. В началото той отричаше самоличността си, настоявайки, че е Франц Ланг, но Александър забеляза, че носи венчална халка. Когато му било наредено да свали пръстена, името „Рудолф“ било гравирано от вътрешната страна. Това беше ключово доказателство.
След като бил разобличен, Хьос бил физически нападнат от британски войници, които го били, докато едва не загубил съзнание. По-късно Александър спря атаката, искайки да е жив за процеса. След това Хьос е прехвърлен под британски арест, където дава подробен отчет за работата в Аушвиц, потвърждавайки мащаба на престъпленията. Неговите показания бяха от решаващо значение на Нюрнбергския процес, където той даде показания като свидетел в защита на някои нацистки лидери, но също и за собствената си вина.
Изпитанието и краят
През май 1946 г. Хес е екстрадиран в Полша, където е съден пред Върховния народен съд във Варшава. Осъден е на смърт на 2 април 1947 г. за престъпления срещу човечеството. По време на затвора си във Вадовице той изненадва охраната, като изисква изповед от католическия свещеник, йезуит Владислав Лон, когото предварително е освободил от лагера. След изповед и причастие Хес показва признаци на разкаяние, което е записано в мемоарите и писмата му. Той е екзекутиран чрез обесване на 16 април 1947 г. в Аушвиц, на мястото, където някога е управлявал лагера – символичен жест на справедливост за милионите жертви.













Гадни еврей, цигани гнусни, само така