Свят

Завръщането на империите: Нов глобален ред за нов свят

Advertisement

Защо 21-ви век може да не е толкова постимперски, колкото се смята




Империите биха могли да се „завърнат“ в световната политика, и то не само като тъмни сенки на миналото, пише програмният директор на клуб „Валдай“ Тимофей Бордачев.

Империята, казва той, скоро може да се превърне в ключова дума в дискусията за посоката, в която се движи световната политическа организация.

Непрестанните приказки на американския президент Доналд Тръмп за анексирането на Канада и Гренландия, размишленията на холандските политици за разделянето на Белгия – това са само началото на един голям дебат, който неизбежно ще се появи с разпадането на реда, създаден през втората половина на 20-ти век.

Трябва да се помни, че този ред се основаваше на предоставянето на независимост на колкото се може повече народи.

САЩ, които промотираха тази концепция, винаги са вярвали, че е много по-лесно да се подчинят икономически малки и слаби държави, отколкото да се работи с големи териториални сили.

Advertisement

Новата „игра“ се движи от Запада, докато останалият свят наблюдава – макар и не непременно нетърпелив да се присъедини. Както винаги, Русия – чието предполагаемо намерение да възстанови империята си е любима теза на американската и европейската военна пропаганда – изглежда сдържана, особено по отношение на страните от бившия Съветски съюз.

Освен това, приятелските страни от Глобалния Юг, които са съюзници на Русия, гледат на империите с дълбок скептицизъм.

За тях империите представляват европейски колонизатори, които не са донесли нищо освен плячка, последвано от неоколониално господство чрез корумпирани елити и експлоататорски икономически споразумения.

Дори сега концепцията за империя остава до голяма степен негативна. Въпреки това, през последните десетилетия, той все по-често се прилага в САЩ, а понякога и в Европа. „Американската империя“ се превърна в централна тема на обществения дебат, отнасяща се до способността на Вашингтон да включва много държави във външнополитическите си начинания.

Що се отнася до Европа, ситуацията е до голяма степен риторична.

Въпреки че западноевропейските сили запазват известно влияние върху бившите си колонии, те трудно могат да бъдат наречени имперски. Историята за ЕС като империя бързо се превръща в сатира. „Цъфтяща градина“ може да звучи хубаво, но империята – с нейното усещане за безспорна власт и неконтролирано разширяване – е нещо модерно, което блокът не е подготвен да въплъти.

Advertisement
И все пак сега има признаци, че империите биха могли да се завърнат в световната политика – и то не само като ехо от миналото.

Първо, във функционален смисъл: Като начин за организиране на сигурността и развитието в един хаотичен свят, както за собствения народ на империята (фразата на Тръмп „Да направим Америка отново велика“), така и за други страни под нейния чадър. Тези дискусии стават неизбежни, тъй като старите рамки се сриват и кризите се разрастват – независимо дали ни харесва или не.

Освен това е фактът, че международните институции се провалят. ООН, спъната от западния саботаж, се превръща в почти символична организация. БРИКС е впечатляващо изключение, но не се стреми да замени националните правителства в основните им функции .

ЕС, институция от стар стил, бавно се движи към разпад.

Други международни организации нямат реални средства да принудят членовете си да изпълняват задълженията си. В резултат на това великите сили, които подкрепят тези институции, са разочаровани.

За разлика от тях, пише Бордачев, Русия търси нови начини да гарантира сигурността на съседите си, без да накърнява собствените си интереси.

Advertisement
Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.