Повечето хора искат да ядат нещо сладко след обяд… И ако някога сте се чудили защо жадуваме за сладко, въпреки че сме сити, международен изследователски екип, ръководен от Института за метаболитни изследвания „Макс Планк“ в Кьолн, Германия, наскоро излезе с обяснение…
Според техните открития, същите нервни клетки в мозъка ни, които ни карат да се чувстваме сити след хранене, също така предизвикват желание за сладко .
В проучването учени, водени от Хенинг Фенселау, изследвали реакцията на мишките към захарта, като установили, че мишките са яли сладкиши, дори когато са били напълно сити.
Защо ядем сладкиши, дори когато сме сити?
Сканирането на мозъка показа, че за това е отговорна специфична група нервни клетки, пише екипът в списанието Science, в което са публикували изследването си. Тези така наречени POMC неврони стават активни веднага щом тялото абсорбира храна.
Когато мишките са сити и ядат сладкиши, тези нервни клетки не само отделят вещества, които сигнализират за ситост, но и естествено произведен опиат, бета-ендорфин.
Според проучването, това предизвиква чувство на награда, което кара животните да ядат още повече захар. Механизмът е бил задействан в експерименти, при които животните са възприемали само захар, без да я ядат.
Сканирането на мозъка показва, че същият мозъчен регион при хората реагира на захар. Както при мишките, много опиоидни рецептори са разположени близо до невроните, отговорни за чувството за ситост.
Резултатите могат да бъдат значителни за лечението на затлъстяването
„От еволюционна гледна точка това има смисъл: захарта е рядко срещана в природата, но осигурява бърза енергия“, казва ръководителят на изследването Фенселау. Мозъкът е програмиран да стимулира приема на захар, когато тя стане налична, добавя той.
Резултатите биха могли да бъдат значителни за лечението на затлъстяването. Въпреки че вече има лекарства, които блокират опиоидните рецептори в мозъка, загубата на тегло, постигната с тях, е по-малка, отколкото с инжекции за потискане на апетита.
Фенселау казва, че комбинацията от различни терапии може да бъде полезна, но предупреждава, че все още са необходими повече изследвания.












