Преди дълголетието беше рядкост, но днес столетниците стават все по-многобройни. Те представляват най-бързо растящата демографска група в света, удвоявайки се на всеки десет години от 1970 г. насам.
Дълголетието днес не е рядкост и учените се опитват да разкрият тайната какво точно влияе на дългия живот.
Колко дълго могат да живеят хората и какво определя дългия и здравословен живот са теми, които ни интересуват от векове. Още Платон и Аристотел са писали за процеса на стареене преди повече от 2300 години.
Изследването на тайните на необикновеното дълголетие обаче не е лесно.
Това изисква разбиране на сложното взаимодействие между генетичната предразположеност и факторите на начина на живот и как те влияят на организма през целия живот.
Скорошно проучване, публикувано в списанието GeroScience, разкрива общи биомаркери – като нива на холестерол и глюкоза – при хора, които живеят повече от 90 години.
Голямо изследване на дълголетието
Хората, които живеят до дълбока старост, винаги са били от особен интерес за учените, защото те могат да помогнат да се разбере как да се удължи живота и как да остареем с по-добро здраве. Досега изследванията на столетниците като цяло бяха в малък мащаб и се фокусираха върху конкретни групи, като често изключваха живеещите в старчески домове.
Нашето проучване е най-голямото до момента за сравняване на биомаркери през целия живот при хора, които са живели до 100 или повече години, и тези, които са живели по-малко.
Ученият Карин Модиг от Института Каролинска казва, че той и неговият екип са анализирали данните на 44 000 шведи, които са преминали здравни прегледи на възраст между 64 и 99 години. Те са били част от така наречената кохорта AMORIS.
Техните данни са проследени до 35 години и от всички анкетирани 1224 души (2,7%) са доживели до 100 години. Интересно е, че 85% от столетниците са били жени.
Кои биомаркери бяха анализирани?
„Изследвахме 12 биомаркера, свързани с възпаление, метаболизъм, функция на черния дроб и бъбреците, както и потенциално недохранване и анемия“, казва професор Модиг.
Тези биомаркери преди са били свързвани със стареенето и смъртността.
Възпалителен биомаркер – пикочна киселина (отпадъчен продукт от храносмилането на определени храни).
Метаболитни биомаркери – общ холестерол и глюкоза.
Чернодробна функция – ензими ALAT, AST, албумин, гама-глутамил трансфераза (GGT), алкална фосфатаза (ALP) и лактат дехидрогеназа (LD).
Бъбречна функция – креатинин.
Връзка с анемия – ниво на желязо и общ капацитет на свързване на желязо (TIBC).
Какво показаха резултатите?
„Открихме, че хората, които са живели до 100 години, имат по-ниски нива на глюкоза, креатинин и пикочна киселина от шестдесетте години насам“, казва професорът.
Въпреки че средните стойности на биомаркера не се различават значително между столетниците и другите, много високи или ниски стойности са по-рядко срещани при дълголетни индивиди.
Например много малко столетници са имали глюкоза над 6,5 mmol/L или креатинин над 125 µmol/L на средна възраст.
„Открихме също, че почти всички биомаркери, с изключение на ALAT и албумина, имат връзка с вероятността да доживеят до 100 години“, казва Модиг.
Хората с най-ниски нива на общ холестерол и желязо са имали по-малка вероятност да доживеят до 100 години в сравнение с тези с по-високи стойности.
От друга страна, повишените нива на глюкоза, креатинин, пикочна киселина и някои маркери на чернодробната функция намаляват вероятността да станете столетник.
Въпреки че абсолютните разлики бяха относително малки, те все пак бяха значителни.
Например хората с най-ниски нива на пикочна киселина са имали 4% шанс да доживеят до 100 години, докато тези с най-високи нива са имали само 1,5% шанс.
В крайна сметка – какво означава това за дълголетието?
„Нашето проучване предполага, че има връзка между метаболитното здраве, диетата и дълголетието. Не можем обаче да кажем със сигурност кои фактори или гени на начина на живот причиняват тези стойности на биомаркера. Въпреки това е съвсем логично да се предположи, че диетата и приемът на алкохол играят важна роля“, казва професорът.
Проследяването на стойностите на бъбреците, черния дроб, глюкозата и пикочната киселина по време на стареенето може да бъде полезно за поддържане на здравето.
Разбира се, винаги има фактор късмет в преживяването на изключително дълъг живот. Все пак фактът, че разликите в биомаркерите са налице десетилетия преди смъртта, предполага, че генетиката и начинът на живот работят заедно, за да оформят дълголетието.












