Д-р Моника Делон , гинеколог, обяснява защо редовните гинекологични прегледи са важни за превенцията на HPV вируса, какви са всички последствия от този вирус за здравето и как се лекува.
Ракът на маточната шийка е едно от най-честите злокачествени заболявания сред женската популация. С около 1500 нови случая годишно е една от страните с висока честота на това заболяване.
Ключът към превенцията на рака на шийката на матката е информираността и информираността по тази тема и, разбира се, редовните гинекологични прегледи са от съществено значение. Ракът на маточната шийка се открива сравнително лесно и се лекува много успешно в ранните стадии на заболяването.
Основният причинител на рака на маточната шийка е HPV вирусът, като освен жените са засегнати и мъжете.
Какво е HPV?
HPV вирусът, съкращение от Human Papilloma Virus, е основната причина за брадавици по кожата и лигавиците. В момента са открити повече от 400 вида, като най-голямото им значение се изразява във факта, че са свързани с развитието на патологични промени в половите органи.
Повечето типове HPV не представляват сериозен риск за човешкото здраве, тъй като причиняват безвредни инфекции на кожата и лигавиците на устата и гърлото (напр. брадавици), някои от които преминават спонтанно след известно време. Изследванията обаче показват, че около 40 вида причиняват инфекции на половите органи при жените и мъжете, последствията от които могат да бъдат фатални.
Как се предава HPV?
Вирусът се разпространява чрез директен контакт със заразена кожа и лигавици. При това не е задължително да има увреждане, но със сигурност благоприятства инфекцията, тъй като вирусът достига по-лесно до базалните слоеве на епитела.
Гениталният HPV може да зарази и лигавицата на горната част на дихателната система, конюнктивата на окото, но основният резервоар за всички вируси определено е лигавицата и кожата на гениталния тракт и при двата пола, така че HPV инфекцията най-често е резултат от полов контакт със заразен човек.
HPV е открит и при девици, така че полов акт в тесния смисъл на думата не е необходим за предаването му, тъй като вирусът се намира и в кожата на аногениталната област. Средното време от излагане на вируса до появата на промяната е три месеца, но е много променливо и може да продължи от няколко седмици до няколко години, което зависи най-вече от имунната защитна система на заразения човек.
Какви са последствията от HPV вируса?
Последствията от HPV вируса могат да бъдат безсимптомни, което е абсолютно най-честият случай, което означава, че ние сме заразени с вируса, след това вирусът става резидент на тялото ни за определен период от време, когато става въпрос за HPV, това е период от 1-2 години, след което се изхвърля от тялото ни.
През този период, както вече споменах, обикновено няма симптоми или видими промени на шийката на матката, но е много важно да се знае, че заразеният е потенциален носител. По-конкретно, човек, който няма например генитални брадавици-кондиломи, може да предаде вируса на друг човек, който ще има брадавици.
Когато човек е без симптоми, единственият начин да се установи наличието на HPV е чрез тестове, т.е. HPV типизиране. Симптомите, ако има такива, се проявяват под формата на генитални брадавици-кондиломи, които могат да бъдат придружени от сърбеж, зачервяване и повишена генитална секреция.
Последният, но в никакъв случай не задължителен стадий на HPV инфекцията е ракът на маточната шийка.
Как се лекуват последствията от HPV вируса?
Последствията могат да бъдат безобидни, най-често се премахват кондиломи, но могат да се лекуват и с лекарства. Въпреки това, ако вирусът персистира дълго време в тялото на жената, т.е. не се отделя 1-2 години, а остава в тялото, създавайки потенциал вирусът да промени начина, по който функционира клетката „гостоприемник“, т.е. клетките на шийката на матката и по този начин да причини значителни промени, които могат да бъдат наблюдавани в началните етапи или отстранени в напредналите стадии.
Много жени в репродуктивен период имат ектопия, известна като „раничка на шията“, която не е пряко свързана с HPV, а е следствие от физиологичните хормонални промени на жената, но е уязвимо място за проникване на HPV.
HPV профилактика, ваксинация и препоръки
Основният начин за предпазване от развитието на крайния стадий на HPV инфекцията – рак на маточната шийка, е навременната интервенция, която постигаме чрез редовни контроли на половите органи, като за нашата страна това се счита веднъж годишно.
С наличните в момента методи не можем да знаем кой човек ще развие рак в резултат на наличието на вируса, но знаем, че това е процес, който продължава с години и е абсолютно лечим, ако навреме открием промени в шийката на матката.
Ваксината срещу HPV вируса е регистрирана в Сърбия през 2006 г., засега в Сърбия не е част от редовната ваксинация и е на доброволен принцип. Важно е да се отбележи, че в резултат на въвеждането на ваксината в някои страни, като Австралия и Финландия, броят на раковите заболявания е намалял значително, но че ваксината не ни предпазва от инфекция, а от развитие на тежки последствия, и е от съществено значение. обяснява д-р Моника Делон .
За кого е предназначена HPV ваксината?
Ваксината е предназначена за лица, които не са влизали в полов контакт, тя е основната форма на защита, както за момчета, като носители, така и за момичета.
Деца на възраст от девет до деветнадесет години трябва да получат предимно HVP ваксина. Препоръчително е ваксинацията да се извърши преди влизане в сексуален контакт, което е идеално на възраст между девет и петнадесет години поради най-добрата ефективност на ваксината. Все пак предишен полов контакт не е противопоказание за прилагането на тази ваксина, напротив. По време на полов акт можем да се заразим с един или два вида HPV, но ваксината ни предпазва от останалите.
Често срещано погрешно схващане сред родителите е, че трябва да изчакат, докато момичето получи менструалния си цикъл, и едва тогава да се ваксинират. Тези две явления нямат никаква връзка и детето може да получи ваксината независимо от цикъла.
Момчетата задължително трябва да се ваксинират срещу HPV, защото не само престават да бъдат носители на инфекцията, но и се предпазват от кондиломи, рак на устата, фаринкса, пениса и аноректалната област.












