Има изречения, които имат силата да ни върнат на мига в детството . Те са част от семейни истории, ежедневни разговори и топли спомени, които носим цял живот със себе си.
Това са изречения, изречени от нашите родители, баби, дядовци, учители или по-възрастни роднини, в ситуации, които тогава са ни изглеждали обикновени, а днес си спомняме за тях с особено вълнение.
Звукът на тези думи събужда образи от детството – миризмата на домашна кухня, безгрижната игра на двора, първите пакости и сигурността на семейния дом.
Може би някои от тях са били досадни тогава, може би сме ги приемали за даденост, но сега разпознаваме в тях любов, грижа и топлина. Ние самите често ги повтаряме, предавайки несъзнателно част от детството си на новите поколения.
- „Деца, лека нощ и сладки сънища“, всяка вечер.
- Мамо, намажи ми две филии лютеница/масло и сирене и излизам навън.
- Да играем на Стражари и апаши?
- Ще играеш ли?
- Закуската ви чака на масата.
- Събирай багажа, отиваме при баба на село.
- Искате ли да играем на криеница?
- Мамо, мога ли да остана още малко?
- Отивам при баба.
- Попитай ти,дали ще ме пуснат.
- Ще попълниш ли моя лексикон?
- Първо яжте, а след това отидете където искате.
- Време е за „Сънчо“
- Иди да вземеш топъл хляб












