Отговорът на този въпрос изисква известно философско мислене и зависи от това как дефинирате влажността.
Дебатът дали водата е мокра вероятно ще продължи, докато вали на нашата планета.
Повечето учени определят влажността като способността на течността да поддържа контакт с твърда повърхност, което означава, че водата сама по себе си не е мокра, но може да причини намокряне при контакт с повърхност.
Но ако дефинирате мокрото като „направено от течност или влага“, както някои правят, тогава водата и всички други течности могат да се считат за мокри.
Някои хора описват влажността като физическо усещане за охлаждане, което възниква, когато водата отнема енергия, за да се изпари в околния въздух.
Балансът между адхезионните и кохезионните сили определя степента на овлажняване. Кохезионните сили, като водородните връзки, задържат водните молекули заедно и създават повърхностно напрежение. Със силни кохезионни сили водата се стреми да остане под формата на сферични капчици, за да сведе до минимум контакта с повърхността, пише BBC.
Адхезионните сили привличат вода към повърхността на друг материал и го насърчават да се разпространява. Ако адхезионните сили са по-силни от кохезионните сили, тогава повърхността ще се намокри. Други течности, като алкохол, са по-добри от водата за овлажняване. Добавянето на детергенти може да подобри омокряемостта на водата чрез намаляване на кохезионните сили.
Естеството на повърхността, изложена на вода, влияе върху това колко влажна ще стане. Повърхности, които мразят водата (хидрофобни), като водоустойчиви тъкани, отблъскват капчици течност, за да имат възможно най-малък контакт.
Можете да определите хидрофобността на даден материал по отношение на вътрешния контактен ъгъл, който водната капка създава с повърхността. Идеално хидрофобната повърхност е напълно водоотблъскваща с контактен ъгъл от 180°, докато идеално мократа повърхност има контактен ъгъл нула.












