Връзката им преминава през различни етапи – от игнориране и съперничество в детството до най-силна подкрепа и подкрепа в зряла възраст.
В детството обикновено се разбират като „куче и котка“, но дори и тогава любовта им е силна и нежна. Различен от всички останали. Брат и сестра се обичат по най-специалния начин, дори когато спорят шумно и се представят един пред друг като люти съперници. Тези, които нямат тази привилегия, могат само да им завиждат.
Психологът Драгана Медич казва, че тази връзка често е от решаващо значение за всички останали връзки и роли, които едно момиче и едно момче ще имат през живота си.
Любовта между брат и сестра е специфична и преминава през няколко етапа – казва психологът. – В ранна детска възраст доминира фанатизмът, следван от неразбирането и ревността, защото децата се борят за вниманието на родителите. Момичетата често са по-нежни, затова и възрастните са по-нежни към тях, облагодетелстват ги, тъй като са по-слаби, което дразни момчетата и затова те се опитват да докажат, че сестрите им са злодеи.
На тази възраст те са предимно груби, не се притесняват да „подушат“ сестрите си, да ги скубят за косите, да ги стъпят по крака, да унищожат кукла, да им кажат, че са скучни или глупави. Момичетата го намират за стресиращо. Боли ги, че братята им ги разкъсват и не искат да си играят с тях, затова веднага се разплакват. Но и те не са толкова невинни.
Понякога им е приятно да се оплакват на родителите си или да ги шпионират, гордо отбелязвайки всяко тяхно движение, за да купят обичта им. Събеседникът на „Живота плюс“ обяснява, че подобна картина се разиграва в пубертета, когато братята все още официално са незаинтересовани от общуването със сестрите.
Дистанцията е по-настояща от преди. Но разликата е, че момичетата са по-силни, така че често отвръщат на удара. Сега те също ги игнорират, не се опитват да се доближат до тях и да спечелят вниманието им или дори се опитват да работят и да се държат противоположно на тях. Този процес се нарича „деидентификация на братя и сестри“ и възниква в резултат на желанието да бъдем различни.
Така всъщност се справят със съперничеството помежду си. Това обяснява защо едното дете в семейството е спокойно и послушно, а другото е непокорно и свадливо – казва Медичева.
Точно на това обаче родителите несъзнателно настояват, защото ги отделят от детството, опитвайки се да задоволят културни и полови изисквания. Дъщерите са третирани като нежни момичета в розово, а синовете като герои в синьо, така че те се гледат от напълно противоположни позиции.
С течение на времето това се променя, защото докато порастват, братът и сестрата разбират, че нямат по-големи приятели един от друг. Започват да излизат заедно, да слушат една и съща музика, създавайки взаимни приятелства. Братята винаги са били, но все повече с напредването на възрастта, закрилници на сестрите си и са готови да се застъпят за тях във всеки един момент. Така сестрите знаят, че имат свое отделение, което им дава чувство за сигурност – казва психологът.
Ето защо се казва, че понякога да си брат е по-добре, отколкото да си супергерой. Сестрите пък са най-голямата опора на братята, а любовта им е толкова силна, че казват, че ако се случи семейно престъпление, никога не се обвиняват само сестрите, тъй като такова нещо е най-малко вероятно.
Близостта между тях достига особени висоти в още по-късна възраст, когато родителите им вече ги няма, така че те се обръщат още повече един към друг.
Въпреки че имат собствено семейство и собствен живот, братът и сестрата са винаги до един за друг. Това е специална любов, различна от никоя друга.
Не вземайте страна.
Събеседникът съветва родителите да не се опитват на всяка цена да сближат сина и дъщеря си, докато са малки, защото това може да предизвика обратен ефект.
Не трябва да настоявате да са съгласни винаги и за всичко, да ги наказвате, ако се игнорират, защото е естествено децата да търсят себе си в детството, а не да им налагат нещо. Нека се обичат и карат, но разбира се, реагирайте, ако се карат и се нараняват. Не заставайте на ничия страна, а култивирайте равенството, защото това е единственият начин да се сближите – казва психологът Драгана Медич.












