Дори когато е изтощена, уморена, напълно съкрушена или просната на земята и плачеща, тя продължава.
Дори когато тревожността й е толкова силна, че може да идентифицира 20 начина, по които децата й могат да се наранят на детската площадка, тя ги оставя да се забавляват. Тя продължава.
Дори когато депресията й е толкова ужасна, че сякаш я притиска, принуждавайки я да остане в леглото, плачът на нейното нуждаещо се новородено я повдига. Тя продължава.
Дори когато животът й поставя непредсказуеми ситуации, когато връзките се разпадат, финансите са нестабилни или тя е изправена пред мъка, тя продължава.
В добри дни тя продължава напред.
В лошите дни тя продължава.
В уморени дни тя продължава.
В тъжни дни тя продължава.
И нейната любов не е идеална.
Това я вбесява и я кара да плаче от страх.
Това я прави тревожна и контролираща.
Но това е най-мощната част от нея,
тази любов към нейните деца.
Тя е силна и безусловна.
И тя я кара да се движи.
Без значение какво.
Винаги.












