Големите езера крият в дълбините си хиляди останки, които „спят“ на дъното и служат като капсули на времето за изследователите да съхраняват предмети от периода, в който са създадени.
Големите езера представляват най-голямата група сладководни езера в света, състояща се от езерата Горно, Мичиган, Хюрън, Ери и Онтарио. Заедно те съдържат цели 20 процента от общия запас от питейна вода в света, но също така и множество тайни и интересни неща. Наред с петте основни езера има и много по-малки езера, реки и около 35 хиляди острова. Големите езера покриват повече от 245 000 квадратни километра и ако цялата тази вода се разлее върху територията на САЩ, дълбочината ще бъде три метра.
Езерата са толкова големи, че се виждат от Луната, а дори може да се разпознае най-голямото – Горното езеро, чиято повърхност е по-голяма от всяко друго сладководно езеро в света. Има почти 4500 километра брегова линия, а водата от него се влива в река Сейнт Лорънс, която след това се влива в северната част на Атлантическия океан.
Но това не е краят на записите; Големите езера в дълбините си крият повече от шест хиляди останки, почиващи на водното дъно. Стотици кораби служат като капсули на времето за изследователите, за да съхраняват предмети от времето, когато са потънали.
Алея на развалините
Крайбрежието на корабокрушенците на Горното езеро съдържа повечето от тези спящи гиганти, главно поради километрите и километрите вода без безопасно пристанище, където моряците биха могли да намерят убежище, ако попаднат в буря. От канадската страна на езерото Хурон е рай за гмуркачите – Национален морски парк Fathom Five, с 20 исторически останки, които постоянно привличат нови любопитни.
От американската страна на езерото Хурон се намира Националният морски резерват Тъндър Бей със 70 кораба на дъното, спечелвайки на този участък прякора „Алеята на развалините“. Посетителите могат да се гмуркат на дълбочина от един и половина до 75 метра, за да видят отблизо, а тези, които не искат да се намокрят, могат да отидат на една от обиколките с лодка със стъклено дъно.
Бурята на всички бури
Водачите с удоволствие разказват различни истории и анекдоти от миналото, като тази за голямата буря през 1913 г., която потопява 10 кораба и затова е наречена „Големият удар“. Бурята бушуваше 16 часа и 235 моряци загубиха живота си.
Водолазите непрекъснато откриват нови останки на дъното на езерото, често в изненадващо добро състояние благодарение на ниските температури и липсата на кислород, което предотвратява разлагането. Такъв е случаят с ветрохода „Вашингтон“, дълъг 16 метра, който е плавал по Големите езера в края на 18 век. Намерен е от американски търсачи на останки в езерото Онтарио, горди, че са най-старият запазен търговски кораб, намиран някога в някое от Големите езера.












