БългарияЛюбопитноОбществоСвят

За всички българи в Германия и Австрия: Не подписвайте нищо, без да разбирате

Advertisement

Какво трябва да знаят българите, които отиват да работят в Германия и Австрия. Какви са разликите между нашето трудово законодателство и това в тези две страни, към които се насочват много наши сънародници. Към кого могат да се обърнат за трудово-правна консултация или ако възникне проблем с работодателя им, отговарят експрети пред КНСБ, цитира Парите ни.

Сред тях са консултантите от синдикалната мрежа, изградена по проекта на ЕС „Справедлива европейска трудова мобилност“ Благовеста Николова – в Австрия, Пламена Георгиева – в Германия, Марина Ставрева – в България към КНСБ, Бистра Карадимова, координатор по проекта от конфедерацията.

Проектът стартира през януари 2024 г. Той е на немските синдикати DGB, като са включени 8 държави – Австрия, Германия, България, Полша, Румъния, Словения и Сърбия, като участват най-вече синдикатите от тези страни. Целта е да се създадат и да се поддържат вече изградените консултантски центрове, в които да се извършват трудово – правни консултации, най-вече за всички работници от изпращащите страни, които отиват да работят в Австрия и Германия,съобщават от petel.

Благовеста Николова посочи, че консултациите са безплатни и поверителни. Преди да заминат на работа, хората могат да се свържат с консултантския център в своята страна – по телефона, онлайн или на място, за да получат необходимата им информация. Важно е да имат яснота кой точно е работодателят, да се изясни дали е командирован и с български трудов договор и осигуровки.

„В Австрия има два типа правни отношения. Когато работникът е командирован, част от австрийското законодателство важи и за него. Имали сме случаи, в които ни убеждават, че имат български трудов договор, влизат в спор дори с нас, и се налага да ги убеждаваме, че трябва да им се заплаща по австрийски трудов договор“, посочи примери от практиката Николова.

Пламена Георгиева също предупреди, че е важно хората да не тръгват от България само на база на празни обещания. „Когато пристигнат в държавата, не трябва да подписват документи, които не разбират и за които имат някакви съмнения или притеснения. Винаги препоръчваме да вземат документите, да ги прегледат и едва тогава да ги върнат подписани на работодателя. Често това е утопична ситуация и дори нямат писмени договори. В Германия е допустим устен договор“, обясни тя.

Георгиева разказа за случаи, при които работниците са подписвали празен лист, а в последствие се е оказало, че това е квитанция за пари, които уж са получили. „Когато има поставен подпис, за нас е трудно да направим нещо. Затова, ако човек не знае добре езика, трябва да внимава и да не прибързва да подписва нищо“, посъветва консултантът на мрежата за Германия.

„Когато тръгват за чужбина, задължително работниците трябва да имат подписан трудов договор, командировъчно, Сертификат А1, който удостоверява, че се работи в страна от ЕС и е важен за осигурителните и трудовите права. Това е един изискуем набор от документи“, посочи и Марина Ставрева, консултант на центъра към КНСБ.

Advertisement

Тя разказа за конкретен казус, по който центърът е работил, при който работата е намерена през сайт за продукти втора употреба. Работниците не са имали необходимата документация, договорите им се оказали на минимална заплата, а в последствие заработените пари дори не са изплатени. Синдикалната консултантска мрежа се намесва, сезира ГИТ в България, а чрез центъра в Германия подизпълнител на работодателя изплаща дължимите суми. В Австрия и Германия положеният труд може да се удостовери чрез присъствени форми, графици, снимки, каза още Ставрева.

Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.