Розмаринът е ароматна вечнозелена билка.
Отглежда се в градини, на тераси, балкони и все по-често като стайно растение. Този интересен декоративен храст облагородява всяко пространство, но може да се превърне и в полезна подправка.
Розмаринът цъфти през пролетта. Цветовете са светлосини, дребни, събрани на върха, привличащи пчелите.
Името розмарин произлиза от латинските думи ros (роса) и marinus (море), което се превежда като морска роса. Това име показва, че морският бриз, който носи влага, е много благоприятен за растежа му.
Традицията да се украсяват сватбени приеми с цветя датира от 400 г. пр.н.е. пр. н. е. Булките от онова време носели венци от цветя и трева на главите си и се смятало, че имат магическа сила да прогонват злите духове.
Много години по-късно на мода навлизат букети от розмарин, жито или мирта. Житото символизирало плодородието, а розмаринът и миртата се считали за растения, които носели щастие в дома и имали положителен ефект върху сексуалния живот на семейната двойка.
През Средновековието никоя елегантна сватба не може да бъде пълна без розмарин, тъй като розмаринът се е смятал за символ на вярност и памет. Сватбените организатори от онова време потапят пресен розмарин в злато, завързват го с декоративни панделки и след това го раздават на всички гости като подарък.
Символиката на този акт подсказва, че въпреки че младоженците „напускат” приятелите и стария си бит, когато влязат в семейния живот, за да започнат нов, те никога няма да забравят своите близки.
Съществува и записан обичай булката и младоженецът да потапят розмарин в чашите си с вино и след това да ги изпият или да поставят изсушен розмарин в леглото през брачната нощ, за да гарантират верността си един към друг и за добро начало на брака.
А именно, смятало се, че всеки, който не харесва миризмата на розмарин, е лош любовник или би изневерил на брака си. Съществува и поверието, че ако лятна вечер девойка сложи малко брашно под храст розмарин, на сутринта ще намери инициалите на бъдещия си съпруг.
Свързва се със спомени и вярност, обикновено се среща в бидермайера, сакото на младоженеца, а най-често с него се кичат всички гости на сватбата. На сватби млади момичета, обикновено неомъжена сестра на булката или друга близка роднина, закичват гостите на сватбата с клонка розмарин, завързана с декоративна панделка. Накичените сватбари раздават пари на момиите, като символично се отбелязват като членове на сватбеното шествие.
За някои народи той е бил обект на поклонение. Така кралицата на Унгария се къпеше в розмарин всеки ден, беше известна с красотата си, а на 72-годишна възраст кралят на Полша й предложи брак. Това откритие повлия на патентоването на „унгарската вода“ (с розмарин), един от най-старите парфюми, произвеждани и до днес.












