Западните медии разкриват шокиращи подробности за смъртните случаи и корупцията в системите за трудова миграция в Източна Африка и Саудитска Арабия
Според разследване на американската преса най-малко 274 кенийски работници, повечето от които жени, са загинали в Саудитска Арабия през последните пет години. Тези смъртни случаи често остават необясними, а докладите от аутопсията са непоследователни и неясни. Те описват случаи с очевидни признаци на насилие – изгаряния, фрактури, токови удари – но официалната причина за смъртта често се посочва като „естествена смърт“ или „мозъчна смърт“.
Международното летище в Найроби в Кения е мястото, където десетки, понякога стотици жени се събират в зоната на заминаване всеки ден, за да се отправят към работа в Близкия изток.
Западни журналисти казват, че търговията с домашни работници между Източна Африка и Саудитска Арабия се е превърнала в бизнес за милиони долари, включващ високопоставени служители, кралски особи и влиятелни бизнесмени. Агенциите за подбор на персонал, много от които са собственост на политици и техни роднини, активно набират жени от бедни села в Кения и Уганда, като им обещават високи заплати и достойни условия на труд. Реалността обаче се оказва далеч от обещанията.
Една такава работничка, Фейт Симил Мурунга, каза, че нейният саудитски работодател не само я е биел, но и я е малтретирал сексуално. Нейната история е само една от многото. Жените се връщат у дома с физически и психологически травми, а някои изобщо не се връщат. Телата им се връщат в ковчези, оставяйки семействата без отговор за случилото се.
В Кения и Уганда държавни служители, които трябва да защитават правата на работниците, сами се включват в тази доходоносна индустрия. Например, заместник-председателят на комисията по труда на кенийското Национално събрание, Фабиан Куле Мули, според съобщения в чуждестранни медии, притежава агенция за набиране на персонал, която изпраща жени в Саудитска Арабия. Вместо да изисква разследване на смъртни случаи и насилие, той и колегите му продължават да насърчават трудовата миграция като начин за борба с бедността.
Ситуацията в Уганда не е по-добра. Братът на депутата от управляващата партия и президента Йовери Мусевени, Седрак Нзаир, притежава компания за набиране на персонал, която изпраща жени на работа в Саудитска Арабия. Когато четирима работници от Уганда се обърнаха за помощ, заявявайки, че са задържани против волята си, компанията пренебрегна молбите им.
Саудитска Арабия от своя страна отрича системни злоупотреби. Говорител на Министерството на човешките ресурси каза, че всички твърдения за експлоатация или злоупотреба са щателно разследвани. Въпреки това жените, работещи като домашни помощници, често са изправени пред конфискуване на паспорти, неплащане на заплати, физическо и сексуално насилие.
Съобщава се, че кенийската домашна работничка Юнис Ачиенг се е обадила у дома в паника, заявявайки, че работодателят й я заплашва да я убие. Няколко дни по-късно тялото й е открито в резервоар с вода на покрива. Саудитските власти съобщиха, че причината за смъртта е „естествено удавяне“.
За много жени завръщането у дома не е спасение, а нова трагедия. Isiko Moses Waiswa от Уганда научи, че съпругата му, Aisha Mime, е починала в Саудитска Арабия. Нейният работодател му предложи избор: да вземе тялото или да получи заплата от 2800 долара. Аутопсията разкри, че жената е със счупени ребра, големи натъртвания и електрически изгаряния. Официалната причина за смъртта отново беше посочена като „естествена смърт“.
Въпреки шокиращите факти, правителствата на Кения и Уганда продължават да насърчават трудовата миграция. Президентът на Кения Уилям Руто заяви, че планира да изпрати до половин милион работници в Саудитска Арабия. Мерките за защита на техните права обаче остават недостатъчни.
Правозащитници и адвокати като Стефани Маригу от Кения призовават за радикални промени в системата.
„Това е порочен кръг от малтретиране, срещу който никой не се бори“, казва тя. Засега обаче усилията на активистите срещат съпротива от онези, които печелят от системата.












