Как алкохолът и наркотиците променят мозъка – може ли да се върне в предишния си вид?
Често срещано погрешно схващане е, че пристрастяването е резултат от слаба воля. Но знанията и технологичният напредък в областта на молекулярната генетика през последното десетилетие коренно промениха основното ни разбиране за пристрастяването.
Много хора естествено се стремят към награди и реагират положително на тях. Например, мозъкът възприема храната като награда, когато сме гладни, и водата, когато сме жадни.
Въпреки това, пристрастяващите вещества , като алкохол и наркотици , могат да претоварят естествените пътища на мозъка за възнаграждение, което води до непреодолимо желание и намален контрол на импулсите.
Често срещано погрешно схващане е, че пристрастяването е резултат от слаба воля. Но знанията и технологичният напредък в областта на молекулярната генетика през последното десетилетие коренно промениха основното ни разбиране за пристрастяването.
Учените и здравните специалисти вече са съгласни, че пристрастяването има силна невробиологична и генетична основа.
През последните десет години по-доброто разбиране на динамичната генна регулация в мозъка промени нашия възглед за молекулярните механизми на пристрастяването, предоставяйки нови прозрения, които биха могли да оформят подходите за лечение.
Всяка мозъчна клетка съдържа генетичен код, съхраняван в дълги вериги от ДНК. За да може цялата ДНК да се побере в една клетка, тя трябва да бъде плътно опакована около протеини, наречени хистони.
Активните гени, които кодират протеини с важни функции в клетката, се намират в региони, където ДНК се размотава. Промените в генната активност променят протеините, които клетките произвеждат, засягайки невронните връзки и поведението.
Тази динамична адаптация на гените към ежедневните нужди отразява способността на мозъка да се учи и променя.
Изследвания върху животински модели показват, че злоупотребата с алкохол и наркотици пряко засяга генната експресия в части от мозъка, отговорни за паметта и системите за възнаграждение.
Пристрастяващите вещества могат да променят начина, по който се активират гените, процеса на четене на ДНК и преобразуването й в протеини и начина, по който клетките използват енергия за своите функции.
Например, алкохолът може да индуцира алтернативна генна експресия във веригите на паметта, което води до промени в допаминовите рецептори и функциите, свързани с възнаграждението.
Въпреки че все още не е ясно как точно тези вещества причиняват промени в генната регулация, известно е, че продуктът от разграждането на алкохола в черния дроб, ацетатът, може да премине кръвно-мозъчната бариера и да развие ДНК в паметта на мишките.
В допълнение, алкохолът, никотинът, кокаинът и опиоидите активират ключови сигнални пътища, които регулират метаболизма, което може да повлияе на невроналната функция и генната експресия.
Сложността на начина, по който пристрастяващите вещества променят клетъчната функция, подтиква изследователите да проучат начини, по които тези промени могат да бъдат обратими.
Лекарства като антидепресанти и стабилизатори на настроението вече влияят върху модификацията на ДНК и генната експресия. Също така, mRNA терапиите предлагат възможност за специфични промени в генната експресия, което може да помогне за лечение на пристрастяване в бъдеще.
Начинът на живот също може да повлияе на генната експресия в мозъка. Например диетичните промени, като например диета с високо съдържание на захар, могат да променят възприятието за сладост чрез мрежа от гени, участващи в развитието.
Интензивната медитация намалява експресията на гените, свързани с възпалението, докато упражненията повишават активността на гените, ключови за пластичността на невроните, подобряват ученето и паметта и намаляват риска от деменция.
Практикуването на навици за здравословен начин на живот, като намаляване на консумацията на алкохол и наркотици, медитация и редовни упражнения, може да стабилизира мозъчната функция и да донесе дългосрочни ползи за физическото и психическото здраве.












