Джеймс Хамблин изненада света, когато обяви, че не се е къпал от пет години.
Лекар и преподавател в Йейл решава да проведе експеримент върху себе си за книгата си „Чиста: Новата наука за кожата“.
А именно, докато пише книгата, Хамблин решава да се фокусира върху най-големия ни орган – кожата. По време на експеримента и изследването той стигна до няколко важни урока. Първо, той казва, че манията по сапуна може да причини алергии.
„Цялото това пътуване на изследване и научаване в книгата ми за кожния микробиом и историята на вярванията относно хигиената и чистотата наистина ме накара да променя навиците си“, казва той.
Според него в околната среда има микроби и това няма да се промени, ако човек си вземе душ. Той вярва, че микробите са от съществено значение за поддържането на здравословен баланс, например в храносмилателната система.
„Знаете, че да се опитвате да унищожите микробите в червата си не е най-доброто нещо, което можете да направите“, посочва той.
Въпреки че не използва шампоан или душ гел , Хамблин мие ръцете си със сапун. Освен това поддържа определени навици, а водата все още е важна част от тях „Все още мокря косата си понякога“. Кремовете, ексфолиантите и дезодорантите са изчезнали от банята ми. Но въпреки това си мия зъбите. „Правя само това, което намирам за задоволително или наистина необходимо в медицински смисъл“, заключи той.
Връзката между сапуна и капитализма
Химически погледнато, сапунът е много прост. Комбинирайте мазнина и основа, за да създадете повърхностно активни молекули. Мазнините могат да бъдат от животински или растителен произход, а мастните киселини и молекулите на глицерина създават триглицериди. Смесете тази смес с калиев хидроксид, загрейте и натиснете, след което изчакайте мастните киселини да се отделят от глицерина. Калият или натрият се свързват с мастните киселини. Това е сапун.
Това, за което всъщност плащате, е опаковката и аромата. През 1790 г. първият патент в историята разрешава използването на пепел в метод за производство на сапун. Не беше попадение, защото трябваше да се работи върху количествата. Твърде много луга доведе до изгаряния. Отне цял век, преди американските компании да убедят хората, че редовното къпане е необходимо.
Както при всичко при капитализма, малките количества не създават печалба. Ето защо маркетинг експертите убедиха обществеността, че имат нужда от много.
– Капитализмът не продава нищо толкова ефективно, колкото статуса. И ако малкото е добро, тогава повече е още по-добре – пише Хамблин.
Сапунът навлезе в мейнстрийма и скоро, благодарение на простата химия, се наложи все повече и повече от него.
Козметичната индустрия не е регулирана.
Хамблин опита друг проект за книгата си. Той стартира собствена козметична линия. Един ден той отиде до магазина и купи суровини като масло от жожоба, колаген, масло от ший и няколко други дребни артикула. Той смеси всичките в кухнята си, поръча буркани, в които да излее всичко, и купи стикери от Amazon. Общо той похарчи около 150 евро за всичко необходимо, включително и за уебсайта на марката си. И тогава той пусна Brunson + Sterling, крем за мъже, който предлагаше на цена от приблизително 150 до 250 евро.
Той не продаде нищо, но не това беше целта. На изложбата той забеляза буркани с крем SkinCeuticals, съдържащ ферулова киселина. Продаваха ги за около 140 евро, въпреки че тази локална киселина не е по-ефективна за подобряване на здравето на кожата от яденето на портокал. Колаген също. А именно, пиенето на колаген не прави нищо за кожата ви, защото се разгражда от ензими в храносмилателния тракт. Въпреки това обаче много компании все още твърдят, че ви дава блестяща кожа и ви таксуват за това.
Невероятно, Хамблин не трябваше да докладва нито една от съставките в своята козметика на Американската администрация по храните и лекарствата (FDA), регулаторният орган в САЩ. Той също така не трябваше да тества ефектите на своя крем или да предоставя доказателства за неговата безопасност. Всичко, което трябваше да направи, беше да кандидатства за бизнес лиценз и FDA не може да изтегли продуктите му. Правителствената система за сигурност разчита на кодекс на честта – и има много фирми, които не са толкова честни. Толкова за маркетинга.
Измама с дезинфектанти
Трябва ли да използваме кърпички за дезинфекция на повърхности за всичко? Хамлин казва, че не е нужно. Всъщност, за да подействат кърпичките, трябва да ги оставите на повърхността за около 10 минути.
– Продуктът не „убива 99,9% от бактериите“ по начина, по който хората действително го използват, чрез бързо избърсване на повърхността – посочва Хамблин и предлага редовно избърсване на работната повърхност със сапун и вода. Редовното убиване на бактерии не е най-здравословната практика. Подобно на антибиотиците, прекомерната употреба на дезинфектанти прави почистващите продукти неефективни.
Животните имат обоняние. Ти си животно.
Рекламите на сапун, които стартираха съвременния маркетинг, разчитаха на една концепция и това беше миризмата на тялото. Мислим за телесната миризма като за нещо, което ни е наложено, но това е и вид изкуство. Краката ни имат отличителна миризма благодарение на Bacillus subtilis, бактерия с мощни противогъбични свойства. Обувките не са били налични през по-голямата част от човешката история, период, в който миризливите крака са имали силен еволюционен характер.
„Ние не сме еволюирали, за да миришем, ние сме еволюирали в хармония със защитните микроби, които се оказват неприятни за нас“, пише Хамблин.
Въпреки че много експерти в индустрията за уелнес и грижа за кожата вероятно имат добри намерения, толкова много от това, което се продава, е неизползваемо и дори вредно. Маркетинговата машина ни кара да се чувстваме по-малки, така че купуваме повече продукти, които ще ни помогнат да се почувстваме по-големи. Hamblin заключава, че компаниите, продаващи продукти, базирани на научни доказателства, биха възприели обратния подход към грижата за кожата и хигиената: по-малкото е повече. Тъй като никога няма да генерира милиони печалби, ние продължаваме да жертваме здравето в името на брандирането, съобщават медиите.












