Ново проучване, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, установи, че процесът на стареене на мозъка следва специфичен, но нелинеен път. Учените са идентифицирали ключови моменти, когато когнитивният спад може да бъде най-ефективно забавен.
Анализ на данни от повече от 19 000 участници установи, че стабилността на взаимодействията между различните области на мозъка започва да намалява около 44-годишна възраст, като най-рязък спад се наблюдава на 67-годишна възраст. След 90 години промените се забавят.
Според водещия автор на изследването, Лилиана Мухика-Пароди от университета Стоуни Брук, на средна възраст мозъкът изпитва енергиен дефицит: невроните са стресирани от липса на ресурси, но остават жизнеспособни. Това е времето, когато намесата може да бъде най-ефективна, преди да настъпят необратими промени.
Учените идентифицират намалената резистентност на невроните към инсулина като основна причина за промените, свързани с възрастта. Анализът на биомаркерите показа, че метаболитните нарушения настъпват по-рано от възпалителните и съдовите промени. Също така беше отбелязана ролята на гените, отговорни за транспортирането на глюкоза и мазнини в мозъка, включително APOE, който е свързан с риска от болестта на Алцхаймер.
Използвайки тези данни, изследователите проведоха експеримент със 101 участници на различна възраст, на които беше дадена глюкоза или кетони, алтернативен източник на енергия, който не изисква инсулин. Резултатите показват, че кетоните стабилизират мозъчната функция, особено при хора на възраст 40-59 години. При по-възрастните участници ефектът е по-слабо изразен поради натрупаното съдово увреждане.
Авторите на изследването смятат, че превенцията на когнитивното стареене трябва да започне не при появата на симптомите, а предварително – на средна възраст. Възможните подходи могат да включват диетични промени, като кетогенна диета или използването на специфични добавки.












