Днес най-богатите хора притежават големи суми пари, които се измерват в милиарди долари. Много от нас са чували за мултимилиардерите Бил Гейтс, Илон Мъск, Джеф Безос, а след това е и по-малко известният Берно Арно.
Бернадет Арно е френски бизнес магнат, инвеститор и колекционер на изкуство. Той е съосновател, председател и главен изпълнителен директор на „LVMH Moët Hennessy – Louis Vuitton SE“, най-голямата компания за луксозни стоки в света. Той е най-богатият човек в света според списъка на милиардерите на Forbes. Състоянието му се оценява на 220 милиарда долара. Той е най-богатият човек в съвременната история, но дори той не е най-богатият човек на всички времена.
Тази титла принадлежи на Манса Муса, западноафрикански владетел от 14-ти век, който е бил толкова богат, че пищните му дарове са успели да унищожат икономиката на страната.
През 2012 г. американският сайт Celebrity Net Worth оцени богатството му на днешни 400 милиарда долара, но икономическите историци са съгласни, че стойността на притежаваното от Муса е невъзможно да се определи в цифри.
Манса Муса е роден през 1280 г. в семейството на владетел. Неговият брат, Манса Абу-Бакр, управлява империята, докато не абдикира през 1312 г., за да отиде на експедиция.
Според сирийския историк от 14-ти век Шибаб Ал-Умари, Абу-Бакр е бил обсебен от Атлантическия океан и това, което се намира от другата страна на океана. Говори се, че е предприел експедиция с флота от 2000 кораба и хиляди мъже, жени и роби. Те отплаваха и повече не се върнаха. Някои, като покойния американски историк Иван Ван Сертим, вярват, че Абу-Бакр е достигнал Южна Америка, но няма доказателства за това.
Както и да е, Манса Муса наследи кралството, което брат му остави. По време на неговото управление кралство Мали се разраства значително. Муса анексира 24 града, включително Тимбукту. Кралството се простира на площ от около 3000 километра, от Атлантическия океан до днешен Нигер, включително части от Сенегал, Мавритания, Мали, Буркина Фасо, Нигер, Гамбия, Гвинея-Бисау, Гвинея и Кот д’Ивоар.
С такава голяма територия идват изобилни количества злато и сол. По време на управлението на Манс Муса Малийската империя притежава почти половината от златото на Стария свят, според Британския музей. И всичко това принадлежеше на краля.
Луксозно пътуване до Мека
Въпреки че Малийската империя беше богата, мнозина дори не знаеха за нея. Това се промени, когато Манса Муса, вярващ мюсюлманин, реши да отиде на поклонение в Мека, преминавайки през Сахара и Египет. Съобщава се, че кралят напуснал Мали с керван от 60 000 души. Той взел със себе си целия кралски антураж и служители, войници, артисти, търговци, 12 000 роби, камили, както и множество кози и овце. Това беше град, който се движеше през пустинята, съобщава informer.rs.
„Град“, чиито жители, включително всички роби, са били облечени в златен брокат и най-фина персийска коприна. Те бяха последвани от стотици камили, носещи стотици килограми чисто злато. Беше гледка за запомняне. А сцената стана още по-пищна, когато керванът пристигна в Кайро, където Муса и неговите приближени можеха да се похвалят с богатството си.
Муса като митологичния цар Мидас
Манса Муса остави толкова силно впечатление в Кайро, че Ал Умари, който посети града 12 години след крал Мали, разказа колко ентусиазирано хората в Кайро все още говорят за него. Той раздаде злато на всички в Кайро до такава степен, че тримесечният му престой доведе до спад на цената на златото в региона. Спадът в стойността на златото продължи десет години и напълно унищожи икономиката.
Хаджилукът на Манса Муса доведе до икономически загуби на стойност 1,5 милиарда долара в Близкия изток. Връщайки се в Мали, Манса Муса отново минава през Египет. Някои казват, че той се е опитал да помогне и е изтеглил част от златото от обръщение, като го е дал обратно на заем срещу прекомерни лихвени проценти. Други казват, че е похарчил толкова много, че е останал без злато.
Световно завладяване и рухване
Няма съмнение, че Манса Муса е похарчил или пропилял много злато по време на поклонението. Но тази прекомерна щедрост привлече и вниманието на останалия свят. Манса Муса постави Мали и себе си на картата на света, буквално. В каталонски атлас от 1375 г. има рисунка на африкански крал, седнал на златен трон на върха на Тимбукту, държащ парче злато в ръката си. Тимбукту се превърна в африканското Ел Дорадо и хората идваха от цял свят, за да го видят със собствените си очи.
През 19 век той все още има митичния статут на изгубен златен град на ръба на света, примамка както за европейските ловци на късмет, така и за изследователите. Подвизите на Манса Муса, който управлява Мали 500 години по-рано, до голяма степен са отговорни за това. Муса се завърна от Мека с няколко ислямски учени, включително преки потомци на пророка Мохамед, както и андалуски поет и архитект на име Абу ес Хак ес Сахели, за когото се смята, че е човекът, проектирал известната джамия Джингарейбер.
Твърди се, че кралят е платил на поета с 200 килограма злато, което би било 8,2 милиона долара в днешни пари. Освен че насърчава изкуството и архитектурата, той също финансира литературата и строи училища, библиотеки и джамии. Скоро Тимбукту се превръща в център на образованието и хора пътуват от цял свят, за да учат в това, което ще стане университет Санкоре.
След като Манса Муса умира през 1337 г. на 57-годишна възраст, империята е наследена от неговите синове, но те не успяват да я запазят. По-малките държави се отделят и империята се разпада. По-късното идване на европейците в региона е последният пирон в ковчега на империята.












