ЗдравеЛайфстайлЛюбопитно

Пръсканото с химикали зеле се разпознава лесно

Пръсканото с химикали зеле се разпознава лесно: Достатъчно е да обърнете внимание на тези части

Когато избирате зеле, трябва да обърнете внимание на миризмата и външния вид

Зимният сезон отдавна започна, повечето домакини вече са изпробвали най-добрата рецепта за мариновани краставици – дори по-добра от купените в магазина, а за много зелето е кисело в бъчва . Зеленчуците и плодовете обаче носят със себе си един риск за здравето, който е, че съдържат по-високо количество нитрати.

Нитратите са химични съединения, които се добавят към плодовете и зеленчуците, за да узреят възможно най-бързо. Проблемът е, че когато този химикал попадне в храната, той се превръща в опасност за здравето. При младото зеле нитратите се натрупват най-много в корените и повърхностните листа, а най-малко в средата на главата.

Затова специалистите призовават да не ядете корена, който мнозина обичат да хапят, когато „издълбаят“ главата, преди да я сложат в бъчвата и да започнат мариноването. Ако готвите сладко зеле, не забравяйте да изхвърлите външните листа, има вероятност да съдържат нитрати.

Какво количество нитрати е опасно?

Според препоръките на Световната здравна организация „безопасният“ прием на нитрати е 5 мг на килограм телесно тегло на ден. Така че за човек, който тежи например 60 кг, няма да е проблем, ако приеме с храната 300 мг нитрати, което е грубо около 400 г прясно зеле (разбира се, ако махнете корена и повърхностни листа, количеството нитрати на грам зеле е намалено) .

Специалистите обаче отбелязват, че няма място за притеснение, тъй като не всеки кочан се „кисне с химия“. Просто трябва да внимавате с плодовете, които са подхранени с органични и минерални торове, за да растат по-бързо и да са по-големи.

Как да изберем най-доброто зеле?

Когато избирате зеле, трябва да обърнете внимание на миризмата и външния вид. Зеленчуците трябва да миришат точно така – на зеле. Външните листа на зеленчуците трябва да са цели, без повреди и да имат характерна форма и цвят (бяло, зелено или лилаво). Външните листа не бива да се изсушават, а при белите и лилавите сортове и тези листа трябва да „блестят“.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *