Идеята беше да се ограничи замърсяването. Твърди се, че отделените тапи по-често попадат в природата и замърсяват почвата, реките и океаните
Капачката на винт става на 135 години в събота. Патентован е от Дан Риландс, британец, и оттогава изпълнява безупречно работата си за просто и надеждно затваряне на течност в бутилка или друг съд. Напоследък не е така.
От 3 юли в Европейския съюз капачката трябва да е здраво закрепена към бутилката и това подлудява много потребители. Те разливат всичко по себе си, от кисело мляко до олио, дали от заседнала тапа, или докато се опитват да я извадят.
Следователно лесно свалящата се капачка е незаконна. Защо точно законодателите са задължили той да бъде здраво закрепен към пръстена на опаковката?
Идеята беше да се ограничи замърсяването. Твърди се, че отделените тапи по-често попадат в природата и замърсяват почвата, реките и океаните.
Експертът по опаковки от университета Кемптен Маркус Прем оценява, че еволюцията на капачката е наложена от „чист активизъм“ и „измиване на съвестта“ и че няма да има по-осезаем резултат.
„Донася ли нещо на планетата или поне на Европа? Няма“, каза Прем пред агенция dpa. „Индустрията беше принудена да похарчи милиарди евро за нови машини, всичко това за ефект, който не може да се измери.“
Германската асоциация на търговците на едро на напитки потвърди при запитване, че производителите трябва да инвестират пари, за да изпълнят новото законово изискване. „Разчитаме на цената, която се измерва в милиони“, казаха от асоциацията.
От друга страна, от организацията за пълнене на минерална вода заявиха, че „няма данни за големи проблеми“ при регулиране на производството.
С други думи, разходите и усложненията варират в зависимост от случая.
В същото време свещите в Европа и САЩ, за разлика от Азия, нямат почти никаква роля в замърсяването, каза Прем. „Трябваше да се заемем с нещо друго, ако искахме да променим нещо.
По негова оценка много по-важно е развитието на рециклирането и оборота на материалите. „Много райони продължават да използват трудно разграждащ се синтетичен материал за свързване и опаковане.“
Като положителен пример той посочи РЕТ бутилките. Бутилките и стъклото от полиетилен терефталат вече се рециклират със скорост от почти 99 процента.
„Проблемът с така нареченото изхвърляне (замърсяване) беше до голяма степен елиминиран в Германия дори преди европейския закон“, каза Прем.
Той отхвърли тезата, че потребителите все някога ще свикнат с новите капачки, както свикнаха да забраняват найлоновите торбички или сламки.
Разбира се, добави той, има и други начини за затваряне на опаковките, като металните капачки, обичайни за стъклените бирени бутилки.
„Въпреки това, няма по-прост и лесен начин от това просто да развиете капачката“, каза Прем.












