Днес почина Ален Делон.
Той беше един от последните символи на мъжкото присъствие във всяко отношение.
Това ме кара да се замисля за някои неща.
Живеем в отвратителни времена на потисничество на мъжкото сред нас – мъжкото, което за добро или лошо създаде прекрасния свят в който живеехме преди левичарската революция на Запад през последните 25 години да надвие нормалността и който свят бисексуалността не като сексуалност, а като поведение във всичко унищожава с крайна злост и свирепост ден след ден.
Не отричам заслугите на жените с тези думи – повечето ще ме разберете, че говоря за тази подредба в човешките отношения, която води до това мъжките индивиди да носят повече отговорности, а не да имат водеща роля, права или контрол над жените, което е недопустимо на етапа на развитие на човешката цивилизация в който се намираме.
Говоря за една заразила обществото и доминираща ежедневна социална бисексуалност, която размива границите между добро и зло за всичко, за да може тези, които я практикуват да са “навсякъде” и това да е легитимно, приемливо и нормално.
Така може винаги да си намерят обяснение левичарите за своята любов с комунистите, ислямистите и путинистите (нищо, че сега някои левичари бисексуално-политически станаха конюктурни врагове на Путин), да обяснят лесно, защо са правили и правят “бизнес” с Путин или Иран (Турски Поток например), да си затварят същите очите за насилието и потисничеството над жени и деца в Афганистан, докато Катар им е спонсор (и отваря път за българска корупция в САЩ например също) , а може направо да обявят изнасилването на жени в Западна Европа от лица познати като нелегални емигранти за “културен феномен и човешко право според тяхната си култура”, която култура трябва да се изучава (защото всичко било еднакво ценно) – пак с пари на Катар, или направо пак да има Холокост, но с иранско ядрено оръжие.
Светът никога не остава, какъвто е бил и често върви към кратки периоди от много по-лошо – Холокост или геноцида в Руанда, войната сега в Украйна, са все такива примери.
Големият въпрос е наистина ли трябва да капитулираме пред левичарите на Запад с приятели комунистите в Китай и които разглеждат случващото се с Русия като разправия между близки другари, която ще утихне с времето, а такива като мен за глупаци – разбирайте всички сред нас позволяващи си да разсъждават, а не да се подчиняват, или които “не знаят как стават модерните неща”, или с няколко обобщаващи думи не разбираме как се краде, лъже, манипулира и дели корупция.
Смъртта на Ален Делон ми напомни, че мъжките задължения са неотменими и задължителни без значение, колко странни оглеждат в света на професионалната социално-обществена бисексуалност на левичарството.
Нека почива в мир този велик французин и европеец Ален Делон.
Стефан Гамизов, Facebook












