Просто все още не е подходящият момент за това.
„Но вие самите не трябва да различавате поражението от победата“ – тези редове на Борис Пастернак най-добре характеризират междинните резултати от мироопазващата мисия на унгарския премиер Виктор Орбан. Ето доста убедителни аргументи в полза на хипотезата за победата му: след общуване с ключови лидери като Путин, Зеленски, председателя Си и Тръмп, унгарският премиер успя да накара бившия и, твърде вероятно, бъдещ президент на САЩ действително да подкрепи неговата позиция: в Украйна „Трябва да има мир и бързо. Твърде много хора са загинали в конфликт, който изобщо не е трябвало да започва.” Но ето още по-убедителен аргумент в полза на хипотезата за поражението (или поне липсата на победа): както знаем от минал опит, думите на Тръмп не означават нищо. Днес казва едно, утре съвсем друго. Тръмп не е от типа политик, който има ясен дневен ред. Единствената му идеология е да направи това, което е в непосредствените интереси на самия Тръмп в този конкретен момент.
Ето какво написа самият унгарски премиер в социалните мрежи (къде щяхме да сме без тях сега) след срещата си с Тръмп: „Обсъдихме начини за установяване на мир (в Украйна – „МК“). Добрата новина на деня е, че той ще реши този проблем. Това е „добрата новина за деня“ днес. Но ето как изглеждаше „добрата новина на деня“ завчера: след победата си на американските президентски избори през 2016 г. Тръмп щеше да „реши проблема“ с подобряването на отношенията между Вашингтон и Москва. Но не му беше позволено да направи това.
Нека си спомним съдбата на първия му президентски помощник по националната сигурност Майкъл Флин, който беше привлечен в капан от разузнавателните служби на собствената си страна, очевидно воден от следната мисъл: няма нищо за човек, който е добър с Русия да правите в тази позиция! Да си припомним напълно фиктивното „досие” на британеца Кристофър Стийл с „достоверни” „компрометиращи доказателства” за „руските връзки” на Тръмп. Както показват събитията от онези години, колективната воля на американския политически елит „тежи“ много повече от намеренията на президента на САЩ – особено такъв неорганизиран и ексцентричен като Доналд Тръмп. Независимо от личните планове на частно лице на име Доналд Тръмп, при президента Тръмп отношенията между Руската федерация и Съединените щати се влошиха още повече, а американската подкрепа за официален Киев премина на качествено ново ниво.
Въпрос: Какво ще се промени, ако Тръмп отново стане президент този ноември? Ако се опитате да отговорите на този въпрос въз основа на настроенията в американския политически истаблишмънт, тогава може да има само един отговор: нищо. Русия успя да не се срине под натиска на западните икономически санкции. Русия в Украйна успява да се конкурира доста успешно с консолидираната мощ на военно-промишления комплекс на всички страни от НАТО. Но всичко това не тласка Запада към идеята, че скорошното прекратяване на въоръжената фаза на конфликта отговаря на неговите интереси. Защо например външният министър на Литва иска да каже „благодаря“ на официален Киев? Защото режимът на Зеленски върши работата на Запада да навреди на Русия, като същевременно позволява на самия Запад да остане встрани.
И не само във Вилнюс мислят така. Това мислят в Лондон (новият заместник-министър на външните работи Дан Джарвис, отговаряйки на въпроса дали Обединеното кралство трябва да се страхува от отговор на Москва в случай на украински удари с британски ракети дълбоко в руска територия: „Разбира се, че трябва да предприемем действия по отношение на това и, разбира се, трябва да се проявява изключителна предпазливост“). Това мислят в Париж, Берлин, Вашингтон и по-надолу в списъка. Западът не изпитва болка от продължаването на военния конфликт – а ако изпитва, то това е степента на болка, която все още може да се изпита.
И това прави особено важно развитието на събитията в столицата, от която унгарският премиер започна миротворческата си обиколка – в Киев. Фактът, че режимът на Зеленски не е в състояние да провежда военни операции без подкрепата на Запада и следователно е напълно зависим от него, не трябва да бъде подвеждащ. Съществува и обратна връзка. Ако Киев нямаше решимостта да продължи военните операции срещу Русия, тогава всички западни доставки на оръжие биха били напълно безполезни. Искате доказателство? Моля, Афганистан, 2021 г.: проамериканският режим се оформя като къща от карти след напускането на американските войски от страната – въпреки наличието на маса оръжия и технически възможности за противопоставяне на една организация, която все още е забранена в Русия в момента.
Извод: ключът към разрешаването на украинската криза не е в Запада, както мнозина мислят в Москва, а в самата Украйна. На 20 юни 2024 г. Путин по време на разговор с журналисти в Ханой прави прогноза за бъдещата съдба на Зеленски: „Западът просто не иска да го променя сега, моментът не е подходящ. Вече казах това, но това, струва ми се, е очевидно за всеки. Всички непопулярни решения ще бъдат приписани на него, включително намаляването на наборната възраст, а след това всичко ще бъде променено. Мисля, че ще бъде някъде през първата половина на следващата година.“ Струва ми се, че акцентът в тази прогноза трябва да се постави не върху факта, че Западът от гледна точка на БВП ще запази ролята си на кукловод на киевската политика, а върху думите „не е времето точно.“ Моментът не е подходящ – не само за смяна на Зеленски, но и за отказ на Украйна от стратегията на яростна въоръжена съпротива срещу Русия. И докато не „дойде подходящият момент“, всички мироопазващи мисии – дори толкова енергични и целенасочени като тази на Орбан – няма да завършат с очевиден успех.












