Свят

„Блумбърг“: Натискът на Макрон да въоръжи Европа става все по-опасен

Advertisement

Френският президент Еманюел Макрон призовава Европа все по-шумно и спешно да се подготви за един „прекрасен нов свят“, но най-големият му проблем е, че войнствената му реторика няма солидна подкрепа от френското общество, икономика или военна индустрия.

Външнополитическите позиции на Макрон обикновено са разумни, казва Фредерик Шарийон, професор по международни отношения в Париж. Проблемът е, че когато се опита да ги обърне в своя полза, това има обратен ефект, добави той.

На всяка стъпка Макрон пое инициативата – и заслугата. „Европа сега мисли за собствената си защита“, каза той в реч във фабрика за барут в Дордон. „Това беше истинска революция през последните години и това е революция, тласкана от Франция.

Въпреки че Макрон гласно агитира за по-голяма военна помощ на Украйна, посланието на френския президент от време на време е неудобно, тъй като непредсказуемо варира между миротворец и провокатор, според „Блумбърг“.

Advertisement

Добър пример за тази „дефицитна метрика“ на Макрон е новината, че Париж установи телефонен контакт с Русия миналата седмица след дълго прекъсване. Тъй като подробното съдържание на разговора не беше публикувано, настъпи хаос, тъй като и двете страни имаха различно виждане за разговора .

Последствията от този инцидент показват защо съюзниците – и дори някои от френските служби за сигурност – са разтревожени от коментарите на Макрон, казаха двама служители, запознати със ситуацията.

Министърът на отбраната на Макрон покани руския си колега само за да сподели разузнаване за терористичната атака срещу „Крокус Сити Хол“ – или поне така твърдят французите. Руснаците казаха, че обаждането е фокусирано върху преговорите в Истанбул през 2022 г. и имплицитно върху възможността за преговори за прекратяване на украинския конфликт. Това е нещо, което Франция категорично отрича и е в противоречие с нейните публични послания.

Опитите на Макрон да държи руския президент в напрежение често завършват с това, че оставят съюзниците му разстроени – пример е намекът за изпращане на войски на НАТО в Украйна.

Advertisement

Освен това плановете Франция да бъде „военно величие“ се развалят от фактите. Докато Русия има около 1,15 милиона войници – почти цялото население на съседна Естония – Франция има само 200 000. Миналата година нейната пехота нае 3000 мъже под целта от 16 000.

И въпреки че непрекъснато призовава съюзниците да направят повече за Украйна, самата Франция изпраща несравнимо по-малко помощ, според института Кил. Той обеща на Киев по-малко от два милиарда евро подкрепа, за разлика от 22 милиарда евро на Германия . Ето защо Германия не гледа с добро око на това, което един служител нарече „галска миграция“. Високопоставен служител на полското правителство беше „по-щедър“, като каза, че Франция е компенсирала с политическите си усилия това, което не е успяла да допринесе с боеприпаси.

Друг проблем заплашва Макрон – френското обществено мнение се обръща срещу конфликта в Украйна . След като той постави Украйна в челните редици на кампанията си за европейските избори през юни, атакувайки опонентката си Марин Льо Пен за миналите й връзки с руския президент, социологическите проучвания показаха, че повечето французи са против изпращането на войски.

Умората от конфликти е очевидна – докато 82 процента от французите подкрепиха Украйна след началото на военната операция, точно преди преизбирането на Макрон, този процент сега възлиза на 58 процента, според данни на IFOP.

Advertisement
Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.