Кучето Мъри , порода ваймарски пойнтер, е родено с черепни деформации, които му придават необичайна муцуна с голям нос.
И сякаш съдбата не е имала достатъчно предизвикателства за Мъри, в ранна възраст той се разболява и от смъртоносната кучешка чума.
Чумата засяга дихателната и нервната система и е особено опасна за кученцата, смъртността сред които е 30%, а на места дори 100%.
Заедно с други две кученца от същото кучило, младият Мъри беше намерен на плаж в Пуерто Рико, известен като „плажа на мъртвите кучета“. Много лоши хора водят кучетата си на този отдалечен бряг, когато искат да се отърват от тях.
Двамата братя на Мъри вече бяха умрели от същата чума, когато хората се натъкнаха на тях, но самият Мъри по чудо успя да оцелее. Слабото кученце е докарано във ветеринарната клиника, където… е определено за евтаназия. Някой си помисли, че никой няма да вземе такова грозно кученце у дома.

Но ветеринарят пощади Мъри, когато, вече лежащо на масата в очакване на смъртоносната инжекция, кученцето внезапно започна да маха опашка по приятелски начин. След това Мъри е взет под крилото на The Sato Project, общество , което спасява и приютява кучета в Пуерто Рико.

Когато Мъри започнал да расте, се оказало, че поради чума той е загубил всичките си зъби и езикът му не може да се задържи в устата и почти през цялото време виси от нея. Този дефект допълнително намали шансовете на Мъри да намери нов собственик.

Въпреки това, Мъри най-накрая извади късмет, когато беше забелязан от Макензи Галант от Масачузетс, САЩ. Според нея деформираната муцуна на Мъри го прави необичаен и специален, а също и странно привлекателен.

Проектът Sato помогна за пренасянето на кучето от Пуерто Рико в Съединените щати и сега кучето вече се радва на комфортен живот с новото си семейство. Макензи му отвори и акаунт в Instagram .

Макензи каза, че нейният разказ и цялата история на Мъри показват важността на осиновяването на кучета от приюти, дори ако имат физически увреждания. Тя нарича Мъри специален човек, който винаги е в страхотно настроение.
„Сега не можем да си представим живота си без това куче и сме толкова благодарни на всички, които помагат на хора като Мъри и други изоставени кучета в Пуерто Рико“, казва Макензи Галант.












