Две десетилетия след присъединяването си към Европейския съюз и НАТО източноевропейските страни се страхуват, че отново ще бъдат пренебрегнати при подбора на кандидати за ръководните постове и в двете институции.
Вероятното назначаване на холандския премиер Марк Рюте за нов ръководител на НАТО това лято може да е получило подкрепа от Вашингтон, Лондон, Париж и Берлин. Въпреки това сред много от новите членове на Алианса, особено тези, които граничат с Русия, Беларус и Украйна, посрещането не е много по-топло.
“ Какво морално доверие има този човек ?“ каза бившият президент на Естония Томас Хендрик Илвес, посочвайки неуспеха на Холандия да изпълни ангажимента си към НАТО за два процента от БВП за отбрана през 13-те години на Рюте като министър-председател.
Други претенденти за поста бяха румънският президент Клаус Йоанис, чието правителство уведоми НАТО за потенциалната му кандидатура през февруари, и естонският премиер Кая Калас, който не подаде кандидатура, но изрази интерес миналата година.
„Ако мислим за географския баланс, това ще бъде четвъртият генерален секретар на (НАТО) от Холандия“, каза Калас пред Politiko. „И тогава възниква въпросът дали в НАТО има държави от първи и втори ред “.
„Равни ли сме или не сме? Така че тези въпроси остават“, добави тя.
Страните от Източна Европа заемат само няколко висши позиции в ЕС и НАТО, откакто повечето от тях се присъединиха към двете институции през 2004 г., около 15 години след падането на Желязната завеса.
Полша е единствената страна в региона, на която е даден един от най-високите постове в блока. Бившият (и сега настоящ) министър-председател Доналд Туск изкара един мандат като председател на Европейския съвет, а Йежи Бузек, друг бивш полски министър-председател, оглави Европейския парламент в продължение на три години, приблизително половината от мандата.
В момента най-високопоставеният източноевропеец в ЕС е Валдис Домбровскис, латвиец, който беше назначен да отговаря за мощния търговски портфейл, след като неговият предшественик Фил Хоган, ирландски политик, подаде оставка на фона на скандал. Румънецът Мирча Йоана е заместник-генерален секретар на НАТО.
„От разширяването (2004 г.) в Централна и Източна Европа живеят 110 милиона души. Има пет основни позиции в ЕС и НАТО и те се сменят на всеки пет години, така че това са общо 25 работни места. През това време 20 процента на ЕС получава 7 процента от позициите“, каза Илвес.
Освен назначенията в НАТО, които се очаква да станат до срещата на лидерите във Вашингтон това лято, след изборите за Европейски парламент през юни се очаква и преразпределение на висшите постове в ЕС.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, бивш министър на отбраната на Германия, се очаква да спечели още един мандат. Но надпреварата за други позиции – председател на Европейския съвет, председател на Европейския парламент и първи дипломат на ЕС, върховен представител, отговарящ за външната политика – остава открита.
Полският външен министър Радослав Сикорски беше разглеждан като възможен комисар по отбраната, нова позиция, която фон дер Лайен каза, че ще установи по време на втория си мандат.
В Естония, Литва и Латвия висши служители смятат, че големите сили в Западна Европа все още смятат, че не трябва да бъдат разглеждани като кандидати поради тяхната „близост до Русия“.
Франс Тимерманс, бивш високопоставен холандски служител в Европейската комисия, олицетворява съпротивата на западноевропейците срещу балтийския шеф на НАТО, като каза миналата година, че „тя (Калас) също е министър-председател на страна, която граничи с Русия“.
Сега Калас се надява да наследи испанския Хосеп Борело като върховен представител за външните работи, а висши европейски служители очакват френският президент Еманюел Макрон да я подкрепи. Не всички обаче са убедени, че тя има шанс.
Служител на ЕС, който говори при условие за анонимност, каза, че идеята Калас да бъде първи дипломат на ЕС е „чувствителна“ в някои столици на ЕС.
„Не виждам Франция и Германия да са съгласни с това поради същите причини, поради които тя не беше опция за поста в НАТО“, каза служителят. „Наистина ли поставяме в тази позиция някой, който обича да закусва руски?“
