Брандън Лески работи нощна смяна в телевизионно студио в екипа на новините и преди около месец той и други служители на студиото започнаха да забелязват бездомна котка с две малки котенца на паркинга.
Една котка и две котенца се мотаеха до сградата, но след това котката и едното коте изчезнаха някъде, но второто коте остана.
Пъстрата котка, наречена от персонала Момо , изглеждаше толкова гладна и жалка, докато обикаляше сама из сградата, че хората започнаха малко по малко да я хранят.
Брандън Лески също започна да носи храна за котката. В същото време котката беше много внимателна, пазеше дистанция от хората и се приближаваше към храната само когато хората бяха на достатъчно разстояние.
След това тя лакомо се нахвърли върху храната, явно наистина винаги е била много гладна. Постепенно се случи така, че Брандън се оказа този, който най-често идва да нахрани Момо и котката започна да му се доверява и да го оставя да се доближи до себе си. Но все още се страхуваше от хората и не се оставяше да я галят.
И тогава някой от ръководството разбра за котката и всички служители получиха известие „незабавно да спрат да хранят уличното животно“, тъй като „може да е опасно за здравето“.
По това време Брандън Лески се беше влюбил напълно в Момо и след това известие започна да мисли как да хване котката и да я прибере у дома. Той купи хуманен капан за котки в магазина и скоро Момо падна в него, а Брайън я заведе в апартамента си.
На новото място всичко беше непознато за Момо и я плашеше, самият Брайън и особено кучето му. Когато мъжът освободи Момо от капана, котката пропълзя под нощното шкафче и започна да съска на всеки, който се доближи до нея.
Браян разбра, че котката се нуждае от време, за да свикне и не я стресира ненужно, оставяйки я да реши какво да прави по-нататък.
„Тя изглежда така, сякаш наистина иска да започне да се доверява на хората, но нещо продължава да я спира. Тя не изглежда наранена, но мисля, че е имала наистина лош опит с човек в миналото“, каза Брандън.
След няколко дни Момо постепенно свикна с новата среда и започна да изпълзява изпод нощното шкафче и да изследва стаите. Всеки ден ставаше все по-смела.
„Дори сега тя все още е много срамежлива, но вече можете да я докоснете и тя ще мърка в отговор. И вече можете да видите характера й. Оказа се доста мързелива котка, чеше чесалото, играе си с играчки, но през останалото време тя обича да спи на одеяло.“
