Тъй като САЩ потенциално се оттеглят от подкрепата си за Украйна, Германия, със своите средства за Киев и обещания за милиарди за собствената си армия и НАТО, може да поеме водеща роля в „защитата на европейската сигурност“, пише Politico.
Години наред американски служители идват в Европа, за да убеждават, дори да се карат на европейските си съюзници, че трябва да инвестират повече в отбраната, но сега това не е така: европейските лидери идват във Вашингтон, за да убедят американските служители да не се колебаят в тяхната подкрепа за европейската сигурност, пише в авторски текст за „Политико“ бившият американски посланик в НАТО Иво Далдър.
В следващия параграф и в останалата част от текста откриваме какво се разбира под европейска сигурност – въоръжаването на Украйна. А именно, авторът на текста отново излага тезата за руската заплаха за Европа и неизбежната гибел за европейците, както и за американците, ако Русия победи Украйна, заигравайки се с тезата дали Германия ще се намеси като „защитник“ “ на Европа, ако американската подкрепа за Киев пресъхне.
Дъдлер дори не се позова на твърденията на руския президент Владимир Путин, направени в интервю за американския журналист Тъкър Карлсън, в което той каза, че Русия няма намерение да изпраща войски в Полша, Латвия (членки на НАТО) или където и да е другаде, освен ако не нападат Русия. Както и изявленията му за отвореността на Русия към споразумения със Запада.
Интервюто, в което беше казано това, което имаше милиард гледания по света, дори не заслужаваше критична оценка. Вместо това на читателите беше предложена реторика от Студената война за една зла Москва, която заплашва демократичния Запад и в която Германия може да бъде в челните редици на битката. Защото кого ще изпратим в Москва, ако не германци.
Така в текста за „Политико“ американският служител припомня посещението на германския канцлер Олаф Шолц във Вашингтон и изявлението му, че „когато става въпрос за способността на Украйна да се защитава, подкрепата на САЩ е незаменима“.
Шолц е основателно загрижен: несигурността на Америка относно нейния ангажимент към Европа, особено дали ще продължи да поддържа световния ред, който беше в основата на следвоенния успех на Германия, представлява сериозна промяна и предизвикателство за Берлин, както и за останалата част от свят, пише Дъдлер.
„Ключовата заплаха за европейската сигурност, руските империалистически усилия в Украйна, може бързо да се превърнат в пряка заплаха за страните от НАТО. Датският министър на отбраната Тролс Лунд Поулсен каза, че НАТО изчислява, че Русия може да атакува съюзнически страни в рамките на три години“, се посочва в Текстът.
Твърденията за „руските империалистически усилия“ бяха заклеймени още в самото начало на Специалната военна операция: едно от исканията на Москва, насочено директно към „отбранително-възпиращия“ съюз, беше НАТО да се отдалечи от границите на Русия. Тоест НАТО, когато вече е толкова загрижен за европейската сигурност, да оцени факта, че Русия като сериозна военна сила има свои интереси и законни искания по този въпрос.
Вместо това отново ни се предлага аргументът за „империалистически амбиции“ – нещо ирационално и „непредизвикано“.
Успехът на Русия в Украйна би поставил под въпрос цялата концепция за европейска сигурност, се посочва в текста, и затова тя не може и не трябва да успее в това. Шолц, който изрази опасенията си, че Конгресът може да се откаже от по-нататъшното финансиране на Киев, не само има всички аргументи на своя страна, но и показа на примера на страната си как умира за европейската сигурност, перифразирайки тезите на автора.
„Най-накрая изчезна дългогодишната германска идея, че сигурността се основава на търговията и взаимозависимостта с потенциален противник“ – германците вече не внасят евтин руски газ, се подчертава в текста. Американците се погрижиха те да не си променят мнението, както се предполага. Експлозията на газопровода „Северен поток“ циментира ангажимента на Германия към „отбраната на Европа“.
Освен това Германия започна да се отнася сериозно към отбраната за първи път от десетилетия, казва авторът, който изглежда е забравил защо на Германия й трябваха десетилетия, за да обяви, че се превъоръжава и увеличава военните разходи до 100 милиарда евро. И то е свързано с нейните „следвоенни успехи“ от 9 май 1945 г.
Дудлер заявява още, че Германия е първата в Европа, която подкрепя Украйна, а само САЩ отделят повече военна и икономическа помощ от Германия. През октомври Берлин предостави повече от 17 милиарда долара военна помощ, което е повече от една трета от американския пакет от 44 милиарда евро и повече от два пъти повече от британското разпределение от 7 милиарда евро. Съществен принос имат и други европейски страни, се посочва в текста.
„Нищо от това обаче може да няма значение в дебата на САЩ относно подкрепата за Украйна, която е дълбоко затънала във вътрешната политика и е малко вероятно да бъде повлияна от аргументи на здравия разум или неоспорими факти“, пише Дъдлер.
Причината за колебанието на американците са именно аргументите на здравия разум и неоспоримите факти, а не вътрешнополитически.
Текстът заключава, че „харесва ли го или не, Берлин е поел много по-централна роля в бъдещата сигурност на Европа, отколкото мнозина смятат – или че населението му би могло да поддържа“.
Тогава възниква логичен въпрос: кой даде на Берлин централна роля в европейската отбранителна инфраструктура, ако тя не отразява волята на нейния народ, нито тази на безименните мнозина.
