Белгия, където се намират щабовете на ЕС и НАТО, отдавна има нефункциониращ политически живот и сега напрежението между Фландрия на север, където се говори холандски, и франкофонска Валония, която се намира на юг, застрашават разпадането на страната, пише „Политико“.
Рано или късно Белгия може да престане да съществува. Изборите трябва да се проведат през юни 2024 г. и според анкетата на „Политика“ дясната партия Vlaams belang (Фламандски интерес), която иска да превърне Фландрия в напълно независима държава, се е превърнала в най-голямата политическа сила в страната.
Том ван Грикен, който стана президент на партията на 28-годишна възраст и допринесе за скорошния й успех, е решен да реализира плановете си за независима Фландрия.
„Вярваме, че Белгия е насилствен брак“, каза Ван Грикен пред Politico и добави: „Трябва да стигнем до подредено разделение“.
„Ако някой иска развод“, добави той, „ще говорим за това като възрастни. Но ако не иска да седне на масата с нас, ще го направим едностранно.“
Миграцията, най-важната грижа на избирателите във Фландрия
Много от 12,6 милиона жители на Белгия биха преживели края на страната като изненада. Боевете между фламандския север и френскоговорящия валонски юг напоследък отслабнаха.
Фламандските граждани са повече от валонците и най-накрая имат право на езиковия и политическия статут, който търсеха.
В целия ЕС крайната десница е във възход през последните месеци. Проевропейските партии са изправени пред имиграция, бавен растеж и висока инфлация, от друга страна, популистките партии печелят все по-голяма подкрепа.
Според последните проучвания във Фландрия миграцията се смята за най-неотложната грижа на избирателите. „Vlaams belang се занимава с темата за миграцията, която е много важна за много фламандски избиратели“, каза Николас Бутека, доцент в университета в Гент, и добави: „Това е основната причина за техния успех.“
Както отбелязва Барт Де Вевер, президент на националистическия Нов фламандски алианс (N-VA), същата тенденция се наблюдава в цяла Европа: „Има вълна от огромно безпокойство сред гражданите, които се чувстват изоставени от собствените си елити.“
Според всички проучвания неговата партия N-VA вече е втората по големина партия във Фландрия след Vlaams belang.
Проблемът, както твърди „Политико“, е, че избирателите виждат миграцията като най-важен политически въпрос, а чак след това данъците и икономиката.
Сценарии за разпадането на Белгия
Ван Грикен казва, че всички знаят, че „фламандската независимост е първата точка от дневния ред“.
Стратегията на Ван Грикен е партията му да постигне такъв резултат на изборите догодина през юни, който да й позволи да избере партньор, с който да състави коалиционно правителство. Идеалният избор за него би бил N-VA. Тогава фламандското правителство ще издаде декларация за суверенитет и ще принуди франкофонските коалиционни партньори да преговарят за края на Белгия.
Въпреки това, има ожесточено несъгласие в N-VA относно това дали да се състави правителство с Vlams belang. Подобен ход би нарушил десетилетно обещание на белгийската политическа върхушка да не влиза в коалиции с крайната десница.
Подобни ходове обаче биха създали нова политическа нестабилност в Белгия, което може само да подхрани стремежите за независимост. Политическият репортер Иван Де Вейдер, който е написал няколко книги за белгийската политика, се опасява, че това би създало порочен кръг: „На федерално ниво рискуваме пълна блокада на политическите институции. Това е много по-експлозивно за оцеляването на Белгия, отколкото идеята Фландрия да обяви независимост.“
Ван Грикен отговаря на подобни забележки по следния начин: „Белгия не се разпада, защото има Фламандска национална партия. Фламандската национална партия съществува, защото Белгия не функционира.“
